Неолитни инженери построиха мегалитен монумент с камъни, които тежаха колкото два джъмбо джета
Регистрирайте се за научния бюлетин на Wonder Theory на CNN. .
Всеки от 32-та колосални камъка, които построяват долмена Менга, мегалитен монумент на 5600 години в Южна Испания, е неведнъж по-голям от най-големите мегалити в Стоунхендж, най-известното неолитно знамение.
Вградени в земята на върха на рид, който се издига на към 50 метра (165 фута) над околната низина, камъните образуват долмен или еднокамерна гробница, дълга към 25 метра (82 фута) и необятна 5 метра (16,4 фута). най-широката точка. Най-големият обособен камък тежи към 150 метрични тона, почти колкото наследник кит и съвсем пет пъти по-тежък от най-големия съставен елемент на Стоунхендж. Общо мегалитите тежат към 1140 метрични тона.
„ Казвам на студентите в моите лекции... тежестта е повече от два самолета Boeing 747 взети дружно, тези, които летят през континенти и по този начин нататък, изцяло заредени с гориво и пасажери “, сподели Леонардо Гарсия Санхуан, съавтор на ново изследване за паметника и професор по праистория в испанския университет в Севиля.
„ Това е голямо, голямо количество камък и постоянно е било тайнственост и завладяващ теоретичен въпрос по какъв начин на Земята (е била издигната предвид) технологията, която са имали в интервала на неолита. “
Резултатите от траял десетилетие проучвателен план, оповестен в петък в списание Science Advances, се пробват да отговорят на този въпрос, разкривайки изненадващо комплицираните инженерни умения, нужни за постигането на подобен героизъм.
„ Забелязах, че камъните му са деликатно сложени без празнини, само че тази публикация разкрива какъв брой тъкмо е трябвало да бъде направено това, с извънредно внимание към размерите и ъглите “, сподели Майк Паркър-Пиърсън, професор по по-късна английска праистория в University College London, който го разказва като „ едно от най-големите мегалитни чудеса в света “. Parker-Pearson не е взел участие в проучването.
Проектът, управителен от Хосе Антонио Лозано Родригес, геолог в Океанографския център на Канарските острови, събра дружно по какъв начин камъните са били изрязани, превозени и сложени, като прегледа топографията и геологията на обекта, информация от предходни археологически разкопки и етнографски и исторически сведения за строителните техники.
Изправените камъни, които построяват стените на камерата, не бяха идеално отвесни, накланяха се във вътрешността под лек ъгъл, с цел да създадат постройката по-тясна на покрива, в сравнение с пода, и създаваха камера с форма на трапец.
Екипът пресметна, че всеки от изправените камъни се накланя във вътрешността под съвсем идентичен ъгъл от 84 до 85 градуса. Изправените камъни, които образуват стените, също се накланят странично един против различен под непрекъснат ъгъл. Архитектът и строителите би трябвало да са употребявали принадлежности като отвесни равнища и рамкиращи квадрати, с цел да реализиран такава поредност и акуратност, се споделя в изследването.
„ Прецизността на ъглите е милиметрична “, сподели Гарсия Санхуан. „ Направиха тетрис от това, като компютърната игра. “
Той добави: „ Камъните бяха сложени и издялани по този начин, че да са леко наклонени и идеално напаснати един към различен. Всеки блок би трябвало да пасва тъкмо с останалите и всеки блок поддържа останалите. Всички камъни са заключени един в различен и вградени в основата. “
Уникална характерност на паметника, разкрита от изследването, демонстрира по какъв начин изправените камъни в началото са били вградени, евентуално благодарение на противотежест, в фундаментни гнезда толкоз дълбоки, че до една трета от камъните биха били подземен, когато са издигнати за първи път.
След като стените бяха приключени, строителите сложиха пет големи основни камъка, с цел да оформят покрива. Впоследствие строителите отстраниха земята до мечтаното равнище на пода, като издигнаха каменни колони за спомагателна опора.
„ След като бяха добавени основните камъни, беше като солидна кутия, с главната канара към момента вътре, а по-късно те издълбаха цялата тази канара, цялата тази канара, с цел да създадат камерата “, сподели Гарсия Санхуан.
Получената постройка по-късно беше покрита с могила от пръст, която щеше да изолира камерата от студено и влажно време, както и да работи като „ усмирителна риза “, с цел да добави непоклатимост на структурата, добави той.
Гарсия Санхуан сподели, че не е напълно ясно по какъв начин долменът е бил употребен, най-вероятно като храм и гробница, макар че в реликвата са открити малко археологически остатъци. Документът допуска, че една от аргументите да е конструиран да издържи на вековете е, че районът е сеизмично деен.
Parker-Pearson сподели, че основателите му желаят да основат солидна конструкция, която да издържи постоянно.
„ Въпреки че създателите на публикацията Menga допускат, че това може да е нещо, което да устои на вредите от земетресение, мисля, че има по-важна причина, заради която каменни монументи като Menga, Stonehenge и доста други са построени толкоз солидно, което е опитът за неизменност “, той сподели.
„ Тази връзка сред камъка и безконечното е нещо, което съгласно мен е особено за всички праисторически мегалитни долмени (и други гробници) в Западна Европа “, добави той.
„ В по-голямата част от случаите това са гробници и долмени за мъртвите, приютяващи вечно предците, които също са били считани за безконечни. “
Изследване, оповестено през декември 2023 година от същия екип, разпознава източника на камъните, употребявани за построяването на паметника: кариера на 850 метра (0,5 мили), към 50 метра (164 фута) по-високо от местоположението на Менга - удобна топография, която би имала позволяваше превозването на солидните камъни по лек надолнище.
Това изследване допуска, че строителите евентуално са проектирали пътека или път, с цел да сведат до най-малко триенето на относително меката канара в земята посредством вграждане на компактно ситуирани дървени стълбове или дъски в земята и превозване на камъните благодарение на големи дървени шейни, ръководени с огромни въжета.